В очакване на приза: Кои са носителите на Нобеловата награда по физика през годините
Нобеловата премия за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 година
Първата Нобелова премия за физика е на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов тип лъчи, наречени на негово име, напомня пресслужбата на Нобеловата фондация.
Само Джон Бардин получава оценката два пъти . Кралската шведска академия на науките избира да присъжда оценката на по-млади учени, в сравнение с останалите академии. Средната възраст на Нобеловите лауреати по физика е 55 години.
Сред по-известните учени Нобелови лауреати за физика до 1982 година са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри /1903/, Макс Планк /1918/, Алберт Айнщайн /1921/, Нилс Бор /1922/, Лев Ландау /1962/, Пьотър Капица /1978/.
През последните години лауреати на Нобеловата премия за физика са:
2001 година - Ерик Ал Корнел, Карл Е. Виман - Съединени американски щати и Волфганг Кетерле - Германия
- за откриването на ново положение на материята, което разрешава да се мерят доста дребни дистанции с изключителна акуратност, както и размерите на микроскопични предмети.
2002 година - Реймънд Дейвис младши, Съединени американски щати, Рикардо Джакони, Съединени американски щати и Масатоши Кошиба, Япония
- за основополагащи научни проучвания в региона на астрофизиката, довели до откриването на източниците на галактическите рентгенови лъчи.
2003 година - Алексей А. Абрикосов, Русия-САЩ, Виталий Л. Гинзбург, Русия, и Антъни Дж. Легет, Великобритания-САЩ
- за трудовете си по квантова физика, свързани със свръхпроводимостта и свръхтечливостта.
2004 година - Дейвид Грос, Х. Дейвид Полицър и Франк Уилчек, Съединени американски щати
- за трудовете си върху обикновените частици кварки, по-специално за проучванията на силите, които преобладават в атомните ядра, действайки сред кварките в протоните и неутроните.
2005 година - Теодор Хенш, Германия, Джон Хол, Съединени американски щати
- за приноса им към основаването на лазерната спектроскопия с висока разграничителна способност;
- Рой Глоубър, Съединени американски щати
- за приноса му към квантовата доктрина на оптичната кохерентност и за работата му върху теоретичното изложение на държанието на светлинните частици.
2006 година - Джон Мейдър и Джордж Смут, Съединени американски щати
- за работата им, позволяваща да се наблюдава развиването на Вселената и да се разбере процесът на пораждане на Космоса, на галактиките и звездите.
2007 година - Албер Фер,Франция, и Петер Грюнберг, Германия
- за откриването на " гигантското магнитосъпротивление " - за технология, употребена за четенето на информация от компютърен харддиск, разрешила радикалната миниатюризация на твърдия диск през последните години.
2008 година - Макото Кобаяши и Тошихиде Маскава, Япония и Йоичиро Намбу, Съединени американски щати
- Йоичиро Намбу за откриването на механизма на непринудено нарушената симетричност в субатомната физика;
- Макото Кобаяши и Тошихиде Маскава за откриването на произхода на нарушената симетричност, която предсказва съществуването на минимум три фамилии кварки в природата.
2009 година - Чарлз К. Као, Уилард С. Бойл и Джордж Смит, Съединени американски щати
- Чарлз Као е отличен за революционни достижения, свързани с преместването на светлина във нишки за оптична връзка.
- Уилард С. Бойл и Джордж Смит получават Нобелова премия за изобретяването на CCD-сензорите.
2010 година - Андре Гейм, Холандия, и Константин Новоселов, Русия, Англия
- за реформаторски опити по отношение на двуизмерния материал графен.
2011 година - Сол Пърлмутър, Съединени американски щати, Брайън Шмит, който е с австралийско и американско поданство, и Адам Рийс, Съединени американски щати.
- за откриването на ускореното разширение на Вселената посредством наблюдение на далечни свръхнови.
2012 година - Серж Арош, Франция и Дейвид Уайнленд, Съединени американски щати
- за работата им в региона на квантовата физика - за новаторските пробни способи, позволяващи измерването и манипулирането на самостоятелни квантови системи.
2013 година - Питър Хигс, Англия и Франсоа Енглер, Белгия
- предсказват съществуването на загадъчния Хигс бозон - частицата, която изяснява за какво материята има маса.
2014 година - Исаму Акасаки и Хироши Амано, Япония, Шуджи Накамура (американски жител, роден в Япония)
- за изобретяването на сините светодиоди - нов енергоспестяващ и екологичен източник на светлина.
2015 година - Такаки Каджита, Япония, и Артър Б. Макдоналд, Канада
- за осцилациите на неутриното, които демонстрират, че има маса.
2016 - Дейвид Дж. Таулес, Ф. Дънкан М. Холдейн, и Джей Майкъл Костерлиц
- за теоретични открития на топологични фазови преходи и топологичната материя.
2017 - Райнер Вайс и Бари Бериш с Кип Торн
-за решителен принос към наблюдението на гравитационни талази, предсказани от Алберт Айнщайн.
2018 - Артър Ашкин, Жерар Муру и Дона Стрикланд
- за революционни изобретения в региона на лазерните технологии.
2019 - Джеймс Пийбълс, Мишел Майор и Дидие Кело
-за принос в разбирането на това по какъв начин се развива Вселената
2020 година Роджър Пенроуз, Райнхард Генцел и Андреа Гец за разкриването на най-тъмните секрети на Вселената
Първата Нобелова премия за физика е на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов тип лъчи, наречени на негово име, напомня пресслужбата на Нобеловата фондация.
Само Джон Бардин получава оценката два пъти . Кралската шведска академия на науките избира да присъжда оценката на по-млади учени, в сравнение с останалите академии. Средната възраст на Нобеловите лауреати по физика е 55 години.
Сред по-известните учени Нобелови лауреати за физика до 1982 година са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри /1903/, Макс Планк /1918/, Алберт Айнщайн /1921/, Нилс Бор /1922/, Лев Ландау /1962/, Пьотър Капица /1978/.
През последните години лауреати на Нобеловата премия за физика са:
2001 година - Ерик Ал Корнел, Карл Е. Виман - Съединени американски щати и Волфганг Кетерле - Германия
- за откриването на ново положение на материята, което разрешава да се мерят доста дребни дистанции с изключителна акуратност, както и размерите на микроскопични предмети.
2002 година - Реймънд Дейвис младши, Съединени американски щати, Рикардо Джакони, Съединени американски щати и Масатоши Кошиба, Япония
- за основополагащи научни проучвания в региона на астрофизиката, довели до откриването на източниците на галактическите рентгенови лъчи.
2003 година - Алексей А. Абрикосов, Русия-САЩ, Виталий Л. Гинзбург, Русия, и Антъни Дж. Легет, Великобритания-САЩ
- за трудовете си по квантова физика, свързани със свръхпроводимостта и свръхтечливостта.
2004 година - Дейвид Грос, Х. Дейвид Полицър и Франк Уилчек, Съединени американски щати
- за трудовете си върху обикновените частици кварки, по-специално за проучванията на силите, които преобладават в атомните ядра, действайки сред кварките в протоните и неутроните.
2005 година - Теодор Хенш, Германия, Джон Хол, Съединени американски щати
- за приноса им към основаването на лазерната спектроскопия с висока разграничителна способност;
- Рой Глоубър, Съединени американски щати
- за приноса му към квантовата доктрина на оптичната кохерентност и за работата му върху теоретичното изложение на държанието на светлинните частици.
2006 година - Джон Мейдър и Джордж Смут, Съединени американски щати
- за работата им, позволяваща да се наблюдава развиването на Вселената и да се разбере процесът на пораждане на Космоса, на галактиките и звездите.
2007 година - Албер Фер,Франция, и Петер Грюнберг, Германия
- за откриването на " гигантското магнитосъпротивление " - за технология, употребена за четенето на информация от компютърен харддиск, разрешила радикалната миниатюризация на твърдия диск през последните години.
2008 година - Макото Кобаяши и Тошихиде Маскава, Япония и Йоичиро Намбу, Съединени американски щати
- Йоичиро Намбу за откриването на механизма на непринудено нарушената симетричност в субатомната физика;
- Макото Кобаяши и Тошихиде Маскава за откриването на произхода на нарушената симетричност, която предсказва съществуването на минимум три фамилии кварки в природата.
2009 година - Чарлз К. Као, Уилард С. Бойл и Джордж Смит, Съединени американски щати
- Чарлз Као е отличен за революционни достижения, свързани с преместването на светлина във нишки за оптична връзка.
- Уилард С. Бойл и Джордж Смит получават Нобелова премия за изобретяването на CCD-сензорите.
2010 година - Андре Гейм, Холандия, и Константин Новоселов, Русия, Англия
- за реформаторски опити по отношение на двуизмерния материал графен.
2011 година - Сол Пърлмутър, Съединени американски щати, Брайън Шмит, който е с австралийско и американско поданство, и Адам Рийс, Съединени американски щати.
- за откриването на ускореното разширение на Вселената посредством наблюдение на далечни свръхнови.
2012 година - Серж Арош, Франция и Дейвид Уайнленд, Съединени американски щати
- за работата им в региона на квантовата физика - за новаторските пробни способи, позволяващи измерването и манипулирането на самостоятелни квантови системи.
2013 година - Питър Хигс, Англия и Франсоа Енглер, Белгия
- предсказват съществуването на загадъчния Хигс бозон - частицата, която изяснява за какво материята има маса.
2014 година - Исаму Акасаки и Хироши Амано, Япония, Шуджи Накамура (американски жител, роден в Япония)
- за изобретяването на сините светодиоди - нов енергоспестяващ и екологичен източник на светлина.
2015 година - Такаки Каджита, Япония, и Артър Б. Макдоналд, Канада
- за осцилациите на неутриното, които демонстрират, че има маса.
2016 - Дейвид Дж. Таулес, Ф. Дънкан М. Холдейн, и Джей Майкъл Костерлиц
- за теоретични открития на топологични фазови преходи и топологичната материя.
2017 - Райнер Вайс и Бари Бериш с Кип Торн
-за решителен принос към наблюдението на гравитационни талази, предсказани от Алберт Айнщайн.
2018 - Артър Ашкин, Жерар Муру и Дона Стрикланд
- за революционни изобретения в региона на лазерните технологии.
2019 - Джеймс Пийбълс, Мишел Майор и Дидие Кело
-за принос в разбирането на това по какъв начин се развива Вселената
2020 година Роджър Пенроуз, Райнхард Генцел и Андреа Гец за разкриването на най-тъмните секрети на Вселената
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ